Диарията е неестествен проблем, при който изхождаме по-редки и воднисти изпражнения около 4-5 пъти дневно, може и повече. Тя бива 2 вида - остра и хронична . Острата диария се получава вследствие на вируси, паразити или бактерии, попаднали в организма ни след консумирането на храна или напитки или инфекция. Обикновено минава до 2 дни. Хроничната продължава повече от 2 седмици. Причини за появата ѝ може да са възпалителни заболявания на червата, синдром на раздразненото черво, както и някои състояния, при които организмът не може да преработи и усвои определени вещества (пример е непоносимостта към лактоза), нежелани реакции към лекарства и др. Диарията може да е придружена от подуване на корема, температура и леки стомашни болки.  При остра диария е важно организмът да се поддържа достатъчно хидратиран и се приемат минимум 7-8 чаши с вода през деня. Допустими са спортните и газираните напитки, но задължително без кофеин, плодови сокове без добавена захар, бульони и чай с мед. Важно е напитките да не се приемат заедно с храна, а около половин час преди или след хранене. Препоръчително е да се вземат пробиотици под формата на добавки и чрез храненето. Те подпомагат дейността на червата. Богати на пробиотици храни са: меки сирена, кисело зеле, зелените маслини, черния шоколад, цвекло, извара, кисело мляко, кисели краставички, комбуча и др. Подходящи за консумация храни са бел ориз, банани, препечени филийки, овесена каша, печено пилешко месо, печени или варени картофи, пилешка супа (която е много полезна и помага за хидратацията на организма).  През този период не е желателно да се консумират пържени и мазни храни, боб, броколи, нахут, чушки, грах, карфиол, сини сливи, грозде, царевица, горски плодове, сладолед, кремообразни храни и др.  Трябва да се избягва и приемът на алкохол.Прочети още на: Накратко: какво да правим при диария? | Puls.bg - https://www.puls.bg/aktualno-c-6/nakratko-kakvo-da-pravim-pri-diariia-n-49941  Кога диарията е опасна и кога трябва да потърсим лекар? Задължително трябва да се търси лекар, ако диарията продължава повече от 4 дни, без да има никакво подобрение, при кървави или черни изпражнения, силна болка в корема. Същото важи и при редуване на 2-3 дни с диария, няколко дни без и последваща нейна поява. Въз основа на добре снетата анамнеза и изследвания лекарят назначава съответното адекватно лечение.

Запекът, известен също като запек, е името, дадено на три или по-малко дефекации на седмица поради бавни движения на червата. Запекът, който причинява неблагоприятни състояния като затруднения при дефекация, непълно изпразване на изпражненията, болезнена дефекация и подуване на корема, е често срещан сред чревните разстройства. Запекът понякога може да се разглежда като обструктивен тип, а понякога и като забавяне на движенията на червата.  Какви са симптомите на запек? * Изпражнения, които са твърде твърди * като има твърде малко * Принудително отстраняване * Ниската честота  Какво причинява запек? При образуването на запек, който се определя като затруднена дефекация, има фактори като заболявания на храносмилателната система, нездравословно хранене и хранителни навици, заседнал начин на живот и употреба на наркотици. Какво причинява запек? Други отговори на въпроса могат да бъдат изброени, както следва:   * Отлагане на нуждата от тоалетна * Хранене с твърди храни * Консумиране на твърде много краве мляко * Стеноза или обструкция в ректума или дебелото черво * Аномалии на нервите около ректума или дебелото черво * хормонални заболявания * Дисфункции на мускулите, които играят роля при дефекацията Какви храни причиняват запек? Необходимо е да се избягва консумацията на определени храни, за които е известно, че причиняват запек или да се ограничат тези храни, доколкото е възможно. Те могат да бъдат изброени, както следва:   * банан * паста * Оризова каша * Ориз * Прекомерна консумация на мляко * храни за бързо хранене   Ако проблемът със запека все още се среща въпреки внимателното внимание към диетата и активния начин на живот, е необходимо да се консултирате за лечение на запек с лекар.  Как се лекува запек? Неправилните хранителни навици са на първо място сред най-важните причини за запек. Поради тази причина запекът може да бъде предотвратен, като първо се направят малки промени в хранителната програма. Могат да се вземат предпазни мерки срещу запек, като се избягва консумацията на храни, които причиняват запек и се предпочитат храни, които ускоряват движението на червата.   „Какво е добро при запек?“, „Как се лекува запекът?“ Елементите, които могат да отговорят на вашите въпроси са, както следва:   * Пийте много вода и течни храни * Трябва да се предприемат повече действия * Трябва да се изготви хранителна програма, състояща се от зеленчуци, плодове, бобови растения и зърнени храни на основата на фибри. * Хапките трябва да се поглъщат, след като са били старателно сдъвкани. * Прекомерната консумация на кофеин трябва да се избягва * Не трябва да се консумират излишни мляко и млечни продукти * Създаването на оформление на тоалетната и нуждата от тоалетна не трябва да се отлага  Какви храни са полезни при запек? Някои от храните, които са полезни при запек са:   Сушени плодове: Консумирането на сушени кайсии, смокини, дами и пиенето на топла вода на празен стомах преди закуска ще накара червата да работят. Тези храни са по-ефективни, когато се консумират на празен стомах сутрин. За решаване на проблема запек консумирайте сушени плодове както сурови така и като компот. Сините сливи се консумират широко като естествен лек срещу запек.   Вода: Ако консумацията на вода не е ограничена по някаква причина, трябва да се внимава да пиете достатъчно вода по време на запек. Тези, които отлагат този важен навик, могат да се опитат да си напомнят, като настроят аларма.   Ленено семе: Лененото семе, което може да се консумира, като се добави към киселото мляко, е сред храните, които са полезни при запек.   Бяло месо: Когато консумирате месо, изборът на бяло месо или риба вместо червено ще отпусне червата (високите количества червено месо причиняват напрежение в червата).   Храни с фибри: Консумацията на храни, богати на фибри, като бобови растения, цвекло, праз, артишок, спанак, зеле, червени боровинки, целина, ленени семена, помага на червата да действат. Бобът, грахът и лещата, които са сред влакнестите групи храни, са полезни при запек.   Влакнести плодове като ябълки, грозде, авокадо и сливи, които са полезни при запек, трябва да се консумират от тези, които страдат от запек. Ябълките са един от лесните начини да увеличите съдържанието на фибри в диетата си и да облекчите запека. Крушата е друг плод, богат на фибри и полезен при запек. Една средно голяма круша (около 178 грама) има около 5,5 грама фибри. Тази норма е 22% от дневния препоръчителен прием на фибри. Кивито също е един от плодовете, които са полезни при запек. Смокините са също от плодовете които са полезни за страдащите от запек. Смокините насърчават здравословните навици на червата и са чудесен начин за прием на фибри. Цитрусовите плодове като портокали, грейпфрути и мандарини също са добър източник на фибри и освежаваща закуска, която е добра при запек. Тези плодове са богати на пектин, разтворим в кората. Всъщност пектинът може да помогне на тези, които страдат от запек, като ускори времето за преминаване през дебелото черво. Цитрусовите плодове също са богати на разтворими в кората фибри пектин. Пектинът може да ускори времето за преминаване през дебелото черво и да намали запека.   Зехтин, зехтин и мащерка: Зехтинът е полезен при запек, когато се консумира с сладкиш и налят върху него зехтин. Ще бъде полезно да се консумира 1 чаена лъжичка зехтин на празен стомах, тъй като зехтинът предотвратява преминаването на храната от червата.   Консумирането на тези храни, които са полезни за запек за дълго време и прекомерна консумация, може да доведе до това червата да придобият имунитет и да не могат да се изхождат при нормални условия.

Лош хотелестерол:- LDL Причини за високите нива на LDL-холестерол След като вече познаваме различните видове холестерол, знаем, че когато говорим за високи нива на холестерол, обикновено имаме предвид високи нива на LDL-холестерол. Причините за високите нива са различни и могат да бъдат придобити или генетични. Придобити (= негенетични)  Различни причини могат да доведат до придобито повишаване на нивата на LDL-холестерол. Ето няколко примера: * Други заболявания, като хипотиреоидизъм, бъбречно заболяване или диабет * Определени лекарства като кортизон, хормонални добавки или някои лекарства за сърце * Начина на живот, като например диета с високо съдържание на мазнини, тютюнопушене, липса на физическа активност или прекомерна консумация на алкохол. Генетични причини за лош холестерол Тази форма на повишен холестерол е генетична и децата могат да я наследят от своите родители. Едно от най-често срещаните генетични заболявания е т.нар. „фамилна хиперхолестеролемия”. При това заболяване много високи нива на LDL-холестерол в кръвта се наблюдават в млада възраст, което води до преждевременно стеснение на кръвоносните съдове. Силното стеснение на кръвоносните съдове намалява кръвотока и води до последици като инфаркт и инсулт в ранна възраст. Повишените нива на Lp(a) също са наследствени в голяма част от случаите и повишават риска от развитие на сърдечно-съдово заболяване.

Високо кръвно налягане  –  причини, симптоми и как да го измерваме правилно Хипертонията(високо кръвно) засяга около 30% от хората в зряла възраст и над 60% от хората в пенсионна такава. Всеки трети пълнолетен в България страда от високо кръвно налягане, което го поставя в риск от възникване на усложнения, част от които са потенциално животозастрашаващи. Дори да не се стигне до най-тежките усложнения – инсулт, инфаркт, аневризма и други, поддържането на високо кръвно налягане е нежелателно, тъй като уврежда кръвоносните съдове и важни органи като сърцето и бъбреците. Това прави установяването на причините за хипертонията, познаването на симптомите на заболяването и лекарската консултация с цел корекция на кръвното налягане и поддържането му в нормални граници важни за здравето. Причини за високо кръвно налягане Причините за хипертония могат да бъдат както вредни навици и неправилен начин на живот, така и стрес или наличие на определени заболявания. Сред болестите, водещи до високо кръвно налягане, са диабет, бъбречни заболявания, хормонални проблеми, системни болести. В случая говорим за вторична хипертония, дължаща се на друго заболяване. Контролът и лечение на основното заболяване повлиява добре и поддържането на нормално кръвно налягане. До високо кръвно налягане води и приемът на някои лекарства и билки. В този случай преустановяването на употребата им позволява нормализиране на стойностите. Други причини за хипертонията са свързани с нездравословен начин на живот или наследственост. Сред тях са: * Непълноценно хранене с богати на мазнини и захар храни за сметка на съдържащите фибри, белтъчини, витамини и минерали. Това води до повишаване на теглото, а наднорменото тегло – до високо кръвно налягане; * Прекомерна употреба на сол; * Заседнал начин на живот, липса на движение и спорт, водещи до съдова дистония. Физическата активност води до редуциране на периферното съдово съпротивление и е начин за поддържане на кръвното налягане в нормални граници. Водещите активен и здравословен живот са с 50% по-малко застрашени от хипертония; * Вредни навици – консумация на алкохол, тютюнопушене; * Хроничен стрес, който причинява увеличаване на серумния адреналин, норадреналин. Продължителният стрес води неминуемо до високо кръвно налягане; * Членове на семейството с високо кръвно налягане – наследственост. Тя сама по себе си не е достатъчна. Съчетаването на наследствени фактори с фактори от околната среда заедно са Симптоми на повишено кръвно налягане Симптомите на повишено кръвно налягане са неспецифични и са характерни и за редица други заболявания. Разпознаването им и извършването на лекарска консултация за започване на лечение са от водещо значение за превенция на усложненията на заболяването. Симптомите включват: гадене и повръщане, главоболие, световъртеж, замъглено зрение, замайване, кръвотечение от носа. При редовна изява на един или повече, прегледът и измерването на кръвното налягане няколко пъти на ден са задължителни с цел уточняване на причините и дали са свързани с него. Много от пациентите с високо кръвно налягане нямат симптоми и заболяването се открива случайно – при рутинен преглед. Това прави профилактичното измерване на кръвното налягане важно за диагностициране на хипертонията.

Какво представлява болестта на Хашимото?​ Болестта на Хашимото засяга щитовидната жлеза.Нарича се още тиреоидит на Хашимото, хроничен лимфоцитен тиреоидит или автоимунен тиреоидит. Щитовидната жлеза произвежда хормони, които контролират почти всички метаболитни функции на тялото (как тялото превръща храната в енергия) и поддържат нормалната му работа. Тиреоидитът на Хашимото е вид автоимунно заболяване -имунната ви системане разпознава щитовидната жлеза като ваша и я атакува. Какво е хипотиреоидизъм?​ Хипотиреоидизмът на Хашимото се случва, когато щитовидната жлеза не произвежда достатъчно тиреоидни хормони, за да отговори на нуждите на тялото, защото имунната му система го е увредила. Хормоните на щитовидната жлеза регулират метаболизма, което е начинът, по който превръщате храната в енергия. Без достатъчно енергия тялото ви не може да работи нормално и функциите му започват да се забавят. Как хипотиреоидизмът засяга тялото ви?​ Хипотиреоидизмът може да ви засегне по начини,които могат да бъдат тежки емоционално и физически. Например: * Когато метаболизмът ви се забави поради хипотиреоидизъм, в крайна сметка наддавате на тегло, чувствате се по-често уморени и имате малко енергия. * Може да изпитате замъглено мислене и проблеми с паметта (хипотиреоидизмът често се диагностицира погрешно като депресия). * Жените могат да развият нередовен менструален цикъл и промяна в потока и да им е по-трудно да забременеят. * Може да страдате от запек (проблеми с движението на червата), да имате киселини и други храносмилателни проблеми. * Хипотиреоидизмът също може да доведе до сексуална дисфункция както при мъжете, така и при жените. Бавният метаболизъм може да засегне почти всяка част от тялото ви с леки до тежки ефекти. Кой е най-вероятно да развие болестта на Хашимото?​ Болест на Хашимото: * Среща се по-често при жените, отколкото при мъжете. * Обикновено се появява на възраст между 30 и 50 години. * Склонен да работи в семейства (наследствено). * По-вероятно е да се развие при хора, които имат други автоимунни заболявания, като някои чернодробни заболявания, чувствителност към глутен, ревматоиден артрит, диабет тип 1, лупус и болест на Адисон (състояние на надбъбречната жлеза) Симптоми и причини: Какво причинява болестта на Хашимото?​ Болестта на Хашимото е автоимунно заболяване, което означава, че имунната система на тялото атакува собствените си клетки и органи. Обикновено имунната система защитава тялото срещу инфекции, причинени от бактерии, вируси и други вредни вещества. При болестта на Хашимото имунната система произвежда антитела, които атакуват и увреждат тъканта на щитовидната жлеза. В резултат на това щитовидната жлеза се възпалява и способността да произвежда хормони на щитовидната жлеза се уврежда, което в крайна сметкаводи до хипотиреоидизъм. Какви са симптомите на болестта на Хашимото?​ Някои хора може данямат никакви симптоми в началото. Тъй като заболяването бавно прогресира, щитовидната жлеза се увеличава (състояние, наречено гуша ).Гушатае чест първи признак на болестта на Хашимото. Гушата е безболезнена, но може да създаде усещане за пълнота в гърлото и може да направи предната част на врата ви да изглежда подута. Други симптоми на болестта на Хашимото,които се развиват с течение на времето, включват: * Умора (отпадналост). * Качване на тегло. * Усещане за студ. * Скованост на ставите и мускулни болки. * Запек (проблеми с движението на червата). * Депресия * Подпухнали очи/лице. * Суха кожа. * Изтъняване на косата/косопад. * Обилна или нередовна менструация. * Трудно забременяване. * Проблеми с паметта/затруднено мислене или концентрация. * Бавен сърдечен ритъм. * Диагностика и тестове:​ * Как се диагностицира болестта на Хашимото?​ Първо, вашият лекар ще вземе вашата медицинска история и ще извърши физически преглед. Той или тя ще опипа щитовидната ви жлеза, за да определи дали е увеличена.Назначават се и кръвни изследвания.Те включват: * Тест за стимулиращ тироидния хормон- високото ниво най-често означава, че щитовидната жлеза не произвежда достатъчно хормон Т4. Тази лаборатория обикновено е в най-голямо съответствие с диагнозата хипотиреоидизъм или субклиничен хипотиреоидизъм . * Безплатен тест за Т4: Ниското ниво на Т4 предполага, че лицето има хипотиреоидизъм. * Тест за антитиреоидни антитела: Наличието на антитела показва по-висок риск от развитие на хипотиреоидизъм на Хашимото. Най-честият образен тест, който може да бъде поръчан, е ултразвук на щитовидната жлеза. Ултразвукът показва размера и вида на щитовидната жлеза и дали има възли или израстъци в областта на шията. Лечение: Болестта на Хашимото винаги ли се нуждае от лечение?​ Не всеки с болестта на Хашимото развива хипотиреоидизъм. Тъй като нивата на антитела, които съответстват на Хашимото, носят по-висок риск от развитие на хипотиреоидизъм, лекарите обикновено избират да наблюдават състоянието ви и да следят за всякакви промени в здравето на щитовидната ви жлеза. Ще трябва ли да премахна щитовидната си жлеза за болест на Хашимото и хипотиреоидизъм?​ Не. Тъй като хипотиреоидизмът и болестта на Хашимото се управляват с лекарства,операцията не е необходима. Има ли специална диета за хора с болест на Хашимото Няма специална диета за болестта на Хашимото,но някои храни, лекарства или добавки могат да повлияят на способността ви да абсорбирате вашето лекарство за щитовидната жлеза. Те включват добавки с желязо и калций. Храненето добре и здравословният начин на живот – упражнения, добър сън и контролиране на стреса – могат да помогнат на имунната ви система. Независимо от всичко, ще трябва да продължите да приемате лекарствата си, ако сте диагностицирани с хипотиреоидизъм.

Лечение на хемороиди Преди да преминете към лечение, трябва да сте сигурни, че страдате от хемороиди. Външните хемороиди са видими, но диагностицирането на вътрешните може да включва изследване на аналния канал и ректума. Тъй като вътрешните хемороиди често са твърде меки, за да се усетят по време на ректален преглед, лекар може да изследва долната част на дебелото черво и ректума. Това става с уред – аноскоп, проктоскоп или сигмоидоскоп. Понякога се налага и колоноскопия – изследване на цялото дебело черво. При потвърдена диагноза вече имате няколко начина за действие, в зависимост от състоянието.  Видове домашен лек за хемероиди: Леките форми на хемороиди обикновено изчезват сами след няколко седмици. Въпреки това те могат да причинят лек до тежък дискомфорт. Домашните средства могат да облекчат симптомите и да ускорят процеса на оздравяване. Най-популярни са следните: Алое вера Гелът от алое вера е използван като лек за хемороиди и различни кожни заболявания от векове. Смята се, че има противовъзпалителни свойства, които могат да помогнат за намаляване на дразненето. Освен това е напълно безопасен за локално приложение. Можете да го съберете директно от листата на растението. Имайте предвид обаче, че някои хора са алергични към алое вера, особено тези, които са алергични към чесън или лук. Проверете за алергична реакция, като втриете малко количество върху предмишницата. Изчакайте 24 до 48 часа. Ако не се получи реакция, можете да нанесете на болезнената част. Лек за хемороиди с кокосово масло Можете да приемате кокосово масло вътрешно или да го прилагате външно. И двата метода могат ефективно да повлияят вашите симптоми. Можете също да добавите около 100 мл кокосово масло към вашата вана. Топлата вода и маслото ще успокоят и могат да помогнат за свиване на хемороидите. Като допълнителна полза, кокосовото масло ще направи и кожата ви копринено мека. Голямо предимство е също, че кокосовото масло е безопасно за бременни жени за лечение на хемороиди, както локално, така и външно. Внимание! Ако вашите хемороиди са причинени от диария, не използвайте кокосово масло, тъй като то може да влоши диарията и съответно – хемороидите. Топла вана с английска сол Топлите вани могат да са ефективен лек за хемороиди, като помагат за успокояване на дразненето им. Можете да използвате вана за сядане или да вземете вана за цялото тяло. Добавянето на английска сол (магнезиев сулфат) към ваната може да осигури допълнително облекчение. Студени компреси Прилагайте пакети с лед или студени компреси върху ануса, за да облекчите подуването за 15 минути. При големи и болезнени хемороиди това може да бъде изключително ефективно лечение. Винаги увивайте леда в кърпа или хартия и никога не нанасяйте нещо замразено директно върху кожата. Носете широки, памучни дрехи Особено важно е да замените синтетичните материи с памучно бельо. Това може да помогне за поддържане на аналната област чиста, суха и потенциално да намали симптомите. Избягвайте да използвате ароматизирани препарати или омекотители, за да избегнете дразненето.  Промени в начина на живот при лечение на хемороиди Както вече споменахме, начинът на живот може да окаже влияние върху това дали ще развиете хемороиди. Ето кои неща трябва да промените, за да намалите риска от появата на това неприятно състояние: Богатото на фибри меню като лек за хемороиди Фибрите са съществена част от всяка здравословна диета, но също така могат да ви помогнат и за лечение на хемороиди. Те омекотяват изпражненията и намаляват шанса за напрежение при дефекация. Можете да си ги осигурите чрез плодове, зеленчуци или добавки. Избягвайте продължителното седене Ако седите прекалено много време, без да се движите, това може да окаже твърде голям натиск върху хемороидите и да влоши състоянието. При продължително седене в колата, зад бюрото, в тоалетната не забравяйте да се раздвижвате на всеки час. Ефективен лек за хемороиди – редовни тренировки Движението е полезно, както за ума, така и за тялото, включително за вените. Редовната тренировка може да ви помогне да управлявате хемороидите по няколко начина – да регулира запека, да контролира теглото, да ви предпази от всекидневното обездвижване в офиса. Лекарства за хемороиди Разбира се, когато нито домашният лек за хемороиди, нито промените в навиците помагат, може да се наложи употреба на определени медикаменти. Облекчаващите болката лекарства като ацетаминофен, ибупрофен и аспирин могат да помогнат при симптоми на хемороиди. Можете също да изберете от различни кремове, мехлеми и лечебни компреси без рецепта. Те съдържат лекарства като лидокаин за обезболяване на мястото, хидрокортизон или хамамелис – за да се намали подуването и сърбежа. Всеки фармацевт ще ви насочи към правилното средство за вашия случай. Ако обаче тези лекарства не помогнат, може да се наложи консултация с лекар. Той може да предпише по-силни медикаменти или да ви насочи към последващи действия. Кога е необходима операция? Хирургичните интервенции наистина са крайна мярка, но при големи вътрешни хемороиди или изключително неудобни външни хемороиди специалист може да препоръча операция. Има две основни техники: * Хемороидектомия – най-ефективната техника за напълно премахване на хемороидите. При нея обаче възстановяването е болезнено и може да отнеме няколко седмици. * Телбодиране на хемороиди – тази техника намалява притока на кръв към вътрешните хемороиди и премества пролабиращата тъкан на мястото й. Възстановяването е по-лесно, но има по-голям шанс хемороидите да се върнат. По-новите процедури използват по-малко инвазивни техники за идентифициране и прекъсване на кръвоснабдяването на проблемните тъкани. Възможно е препоръчването и на коагулация или каутеризация. При тях чрез електрическа сонда, лазер или инфрачервена светлина се прави мъничко изгаряне, за да премахне тъканта и безболезнено да запечата края на хемороида, като го накара да се затвори и свие. Това работи най-добре при пролапсирали (когато има издатина извън ректума) хемороиди.  

Хемороидите са тъканни образувания в аналния канал, които участват в регулацията на изхождането. Състоят се от кръвоносни съдове и съединителна тъкан. Това са анатомични образувания, които са налични при отсъствието на какъвто и да било патологичен процес, т.е. това са нормални структури на аналния канал. За хемороиди, обаче, най-често се говори, когато тези структури се възпалят и е налице дискомфорт, в една или друга степен. За развитието на хемороидите са от значение и голям брой външни фактори – продължителен запек или диария, недостатъчен прием на фибри с храната, увеличаване на налягането в коремната кухина, съдови изменения или аномалии в областта на правото черво, затлъстяване, продължително седене, бременност и др. Възможни причини за появата на хемороиди Най-предразположени към образуване на хемороиди са хората на възраст 45-65 години, но те могат да засегнат и по-млади хора, често без обяснение. Причини, увеличаващи риска, без значение от пола или възрастта: Проблеми с движението на червата Това са най-честите причини и се изразяват в хроничен запек или диария, както и напрежение по време на изхождане. Тези фактори могат да повлияят на кръвоносните съдове, разположени в така наречената хемороидна възглавница. Това е вътрешна структура на аналния канал, съставена от съединителни тъкани, гладки мускули и кръвоносни съдове, известни като синусоиди. Фактори, свързани с начина на живот Има и определени навици (или липсата на такива) в начина на живот, които могат да увеличат риска на човек както пряко, така и косвено, за развитие на хемороиди. Най-честите сред тях са: Дехидратация Пиенето на по-малко от осем чаши вода на ден (приблизително 2 л) може да допринесе за запек и следователно – за развитие на хемороиди. Защо и от колко вода се нуждае всеки човек, можете да разберете в статията Колко вода трябва да пием всеки ден и какви са ползите от нея. Диета с ниско съдържание на фибри Диетичните фибри са от съществено значение за здравето на храносмилателната система, а много хора не приемат достатъчно от тях. Диетите с ниско съдържание на фибри (с по-малко от 25 до 30 г фибри на ден) могат също значително да увеличат риска от запек. За разлика от това, увеличеният прием на неразтворими фибри може да помогне за възстановяване на нормалната функция на червата. Липса на физическа активност Физическото бездействие и липсата на редовни тренировки могат да причинят обща загуба на мускулен тонус, включително на ректалните мускули. Като същевременно това засяга стомашно-чревната подвижност, което често води до редуващи се пристъпи на диария и запек. Медицински състояния Хемороидите често са придружаващ симптом при много здравословни състояния – някои сериозни, други не толкова. Те включват: * Анално нараняване – от всякакъв тип. * Асцит – натрупване на течност в коремната кухина, често се наблюдава при напреднало чернодробно заболяване. * Възпалителни заболявания на червата – като болестта на Крон и улцерозен колит (възпаление и язви на лигавицата на дебелото черво, които засягат и ректума). * Затлъстяване – голямата обиколка и тегло на корема поставя стрес върху мускулите на тазовото дъно и от своя страна – върху хемороидната възглавница. Тъй като много от тези състояния са сериозни и/или лечими, важно е да не се пренебрегват хемороиди, които се влошават или нямат подобрение. * Бременност – хемороидите са често срещано явление и в последните седмици на бременност. Натискът, упражняван от теглото на бебето, може да допринесе за тяхното развитие. Както и хормоналните промени, които могат да причинят прекомерно подуване на кръвоносните съдове. Родилните контракции също могат да доведат до развитие на хемороиди след раждането. Необходимо е да посетите лекар, ако кървенето е постоянно и е придружено от коремна болка, кървави изпражнения и необяснима загуба на тегло. Генетична предразположеност Генетиката също може да играе роля в развитието на хемороиди. Такъв пример е наследствено разстройство, при което липсата на колаген може да доведе до увреждане на тъканите на тазовото дъно. Хемороидите са често срещан симптом на това състояние и понякога могат да предвещават по-сериозно усложнение, като ректален пролапс. Ако ваши близки роднини страдат от хемороиди, шансът и вие да ги развиете също е голям.  

Температурата е висока, когато е над нормалните 37°C. Температурата e знак, че Вашето тяло се бори с болест и често пъти това е инфекция. Както бактериалните, така и вирусните инфекции могат да доведат до повишаване на температурата. Температурата е често срещан симптом на вирусните или бактериалните инфекции. Примерите включват инфекции, причиняващи настинка и грип, диария и инфекции на пикочните пътища. Високата температура води след себе си и симптоми, като изпотяване, втрисане, главоболие, зачервяване на кожата, мускулни болки, световъртеж и общо отпаднало състояние. Температурата не винаги е в резултат на заболяване. Температурата може да бъде причинена и от реакция към лекарства, ваксиниране или хронични болести, асоциирани с възпаление, като например ревматоидния артрит. Кога температурата е прекалено висока? Нормалната температура на тялото е приблизително 37°C, въпреки че може да варира при отделните индивиди и да се повлиява от фактори, като например момента от деня и времето. 38-39°C - висока температура * 40°C или над - е много висока температура, нуждаеща се от медицинска помощ * 42,4°C или над - е опасно висока температура, нуждаеща се от спешна медицинска помощ. Има няколко практични съвета за намаляване нa температурата За намаляване дискомфорта, свързан с температурата: * Почивайте повече. * Пийте много вода за намаляване на температурата и за предпазване от обезводняване. * Яжте леки храни и избягвайте кафето. * Охладете се, носейки леки дрехи. Използвайте тънки чаршафи, когато спите. * Сложете си на челото компрес със студена вода. * Пийте Нурофен за понижаване на температурата. * Има няколко практични съвета за намаляване нa температурата За намаляване дискомфорта, свързан с температурата: * Почивайте повече. * Пийте много вода за намаляване на температурата и за предпазване от обезводняване. * Яжте леки храни и избягвайте кафето. * Охладете се, носейки леки дрехи. Използвайте тънки чаршафи, когато спите. * Сложете си на челото компрес със студена вода. * Пийте Нурофен за понижаване на температурата. * Признаци, при наличието на които трябва да се обърнете към лекар В повечето случаи, температурата не е повод за притеснение. Изчезва за няколко дни без специални лекарства. Обърнете се незабавно към лекар, ако имате един от следните симптоми: * Температура от 39-40°C или над тези стойности * Температура, която не изчезва след три дни * Световъртеж или замайване * Симптоми, като халюцинации, повръщане, ригидност на врата, временни обриви върху кожата, ускорен пулс, тръпки или мускулни спазми * Остра болка на цялото тяло (включително остро главоболие) * Оток или възпаление на тялото * Необикновени вагинални секреции * Болки при уриниране или неприятна миризма на * урината * Остро главоболие и болки в гърлото * Постоянни обриви на кожата.

Хроничен синузит Хроничен синузит е продължително заболяване с обостряне и ремисия, обичайно без температура и остри симптоми, но с относително постоянство на главоболие, тежест, запушен нос и необилна секреция от носа напред или назад към фарингса. Възможна причина е неизлекуван остър синузит или други предразполагащи фактори като носни полипи, изкривяване на носната преграда или травма на носа, алергия, астма. В детска възраст причина би могло да бъде чуждо тяло в носа, повтарящо се преохлаждане на горните дихателни пътища и главата при къпане след спорт, вечерно къпане преди сън или просто постоянен студ могат да бъдат причина за хронично възпаление на синусите. Като причина за хроничен максиларен синузит може да бъдат и първични зъбни заболявания на горна зъбна редица. Усложнения: редки, но тежки. * Вътремозъчни инфекции – менингит, енцефалит, мозъчен абсцес; * Възпаления на окото и околоочните тъкани – целулит, периостит, флегмон на орбитата; Лечение Острият синузит добре се повлиява от топлина. Топли кърпи и нагряване подобряват кръвоснабдяването в областта на синусите и подпомагат дренирането на секретите и евентуално отпушване на синусните дренажни отвори. Назалните деконгестанти – капки, спрейове и таблетки са достъпни в аптечната мрежа и широко се използват за отбъбване на носната лигавица и отпушване на носа. Xylometazolin, Xylorhin, Olinth, Rhinolex, Muconasal plus, Vibrocil са препарати, които се намират в нашата аптечна мрежа и са достъпни. Трябва да се помни, че не бива да се използват повече от 5 до 7 дни, поради опасност от привикване към тях. Не бива да се използват при пациенти с високо артериално налягане. При остър бактериален синузит основно лечение е антибиотичното. Антибиотиците се подбират според предполагаемата или доказана микробна флора. Лечението с антибиотици е задължително по лекарско предписание поради опастност от развитие на резистентни щамове. При тежки случаи на остър гноен синузит се прибягва до инжекционно лечение. Водните промивки със солена вода (0.9 % воден разтвор на NaCl) помагат за отпушването на носа и синусните отвори. Могат да се използват различни катетри или иригатори. Наличието на гной в някой от синусите изисква компетентна преценка за нуждата от хирургично отстраняване или пункция на гнойта. Кога да се пристъпи към пункция или хирургия на синусите е трудно решение и изисква компетентно и търпеливо лекарско наблюдение на болестния процес. Консултацията със специалист отоларинголог е препоръчителна. Температуропонижаващи и обезболяващи лекарства се използват особено при остри състояния – парацетамол, ибупрофен, метамизол. Използват се секретовтечняващи средства с цел по-лесно отстраняване на синусните секрети. При наличие на алергични причини за синузит често се използват противоалергични лекарства, но е добре да се помни, че те изсушават лигавиците и биха могли да сгъстят секретите в синусите. Лечение на съпътстваща бронхиална астма винаги подобрява проходимостта и на горните дихателни пътища и би могло да е много полезно като част от общото лечение. Разбира се, отстраняването на алергените е изключително важно при алергичен синузит. При наличие на изкривяване на носната преграда, носни полипи или друга механична причина за смутен дренаж на носа и синусите хирургичното лечение си остава най-ефективно. Профилактика Пазете се от простуда и инфекции на горни дихателни пътища. Не заспвайте и не излизайте с мокри коси, това е предпоставка за охлаждане на лигавицата на синусите и последващо бактериално инфектиране. При вирусни и простудни заболявания се грижете за проходимостта на носа и навреме лекувайте хрема и ринит. Топли течности, витамини и покой лекуват най-добре остри вирусни инфекции и простуда. При съмнение за усложнения като отит, ангина или синузит потърсете консулт с лекар. Вдишване на запрашен въздух и цигарен дим трябва да се избягва.

Синузит (синуит, риносинузит) е възпаление на околоносните кухини (синуси). Причинява се най-често от вируси и бактерии, но може да бъде предизвикан от алергии, травми, много рядко гъби. Синузитът е инфекция на горните дихателни пътища, която най-често възниква като усложнение на остър ринит (хрема). В много от случаите остава неразпознат от пациенти и лекари и завършва с оздравяване. В малък процент хронифицира и рецидивира (възниква повторно). Около горните дихателни пътища съществуват няколко костни кухини, които изпълняват главно резонаторна функция. Те са разположени около носа и имат анатомични връзки (отвори) с носната кухина, където се отделят (дренират) секретите от синусите. Причинители: Най-честите бактериални причинители са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae, Moraxella catarrhalis. Симптомите при синузит са хрема, запушен нос, главоболие, кихане, набъбване на носната лигавица, лицева болка, зачервено гърло, стичане на секрет назад в гърлото, висока температура, втрисане, общо неразположение, мускулни и ставни болки, оток около или под очите, сенки около очите. Секретът от носа може да бъде бистър и прозрачен, или гноен, а може и да липсва при отсъствие на ринит (хрема). Челното главоболие в областта над веждите и предногорната част на главата се среща при фронтален синузит. Запушен нос, със или без секрет, съпътстват почти винаги възпалението на синуси. Носният секрет може да бъде гноевиден при гноен синузит или бистър и воднист при алергичен синузит. Синузитна кашлица Това е ларинго-трахеална кашлица, предизвикана от стичане на секрети назад от носа и синусите по гърлото към трахеята. Тя не е белодробен феномен. Случва се нощем в легнало положение и сутрин при раздвижване. Особено характерна е в ранна детска възраст, когато децата не могат добре да преглъщат и “издухват” носните и синусни секрети. Лекарят обичайно вижда тези секрети при преглед на гърлото и устата. В случаи на кашлица преслушването на белия дроб от лекар е задължително. По-редки симптоми са увеличени шийни лимфни възли, лош вкус и лош дъх в устата, нощно хъркане, нарушено обоняние. Поради анатомична връзка между горните дихателни пътиша и ушите, при остър и хроничен синузит са възможни съпътстващи възпаления на Евстахиевата тръба и средното ухо (отит). Дори при липса на категорично възпаление на слуховия апарат, често при остър синузит се появява заглъхване и напрежение в ушите. Диагностични методи, които се използват за поставяне на диагнозата синузит: Риноскопия (оглед на носната кухина) – предна и задна риноскопия. Рентгенография на оклоносни кухини.Трябва да се подчертае, че при негнойно възпаление на околоносни кухини рентгенографията има малко диагностично значение и не винаги в началото на един остър синузит се налага рентгенография. С този метод се доказва наличие на колекция от течност, най-често гной в някой от синусите. Компютърна томография (КТ, скенер) на околоносни кухини е високо информативен съвременен метод, който се използва все по-широко за диагностика на горните дихателни пътища и конкретно при възпаления на синусите.На отделните скенове добре се вижда лигавичния релеф и евентуална задръжка на секрети (гной) в кухините. Високата цена не позволява рутинната употреба на този метод. Ядрено-магнитен резонанс е по-информативен по отношение на костните структури на лицевия череп и синусните кухини, но по-трудно се визуализират лигавични и мекотъканни промени и затова при синузит отстъпва пред КТ като диагностичен метод. Микробиологично изследване на носен секрет – по преценка на лекуващия лекар, без това да забавя лечението на острия синузит. Поставяне на диагнозата е възможно без ретгенови методи в острите и неусложнени случаи. Лекуващия лекар преценява нуждата от допълнителен диагностичен метод.

Аюрведа е древна индийска система за природна и холистична медицина. Когато се преведе от Санскрит, Аюрведа означава “наука за живота” (на санскрит коренът Аюр означава “дълголетие” или “живот” и веда означава “наука”). Докато традиционната медицина чрез лекарства има тенденция да се съсредоточава върху лечението на болестта, Аюрведа ни дарява с познания за това как да се предотврати заболяване и как да се премахне причината за него, ако то се случи.  Основни принципи на Аюрведа Знанието на Аюрведа е препредавано устно чрез приемствеността на мъдреците в Индия, докато не е събрано в текст преди повече от пет хиляди години. Най-старите известни текстове на Аюрведа са Чарака Самхита, Сушрута Самхита и Ащанга Хрудая. Тези текстове подробно описват въздействието на петте елемента, намиращи се в космическата система - земя, вода, въздух, огън, пространство – върху нашата индивидуална система и излагат важността от поддържането на тези елементи балансирани за здравословен и щастлив живот. Според Аюрведа, всеки човек ще се влияе от някои елементи повече отколкото от други. Това е така, поради тяхното пракрити, или природна конституция. Аюрведа категоризира различните конституции в три различни доши: * Вата доша, в която елементите въздух и пространство доминират; * Пита доша, в която елементът огън доминира; * Кафа доша, в която елементите земя и вода доминират; Дошата засяга не само формата на едно тяло, но и тенденциите на тялото (като хранителни предпочитания и храносмилането) и темперамента на ума и емоциите на човек. Например, елементът земя при хора с доша Кафа е очевиден в тяхното твърдо, здраво като тип тяло, тенденцията им за бавно храносмилане, силната им памет и тяхната емоционална устойчивост. Пракрити на повечето хора се състои от комбинация от две доши. Например, хората, които са “Пита Кафа” ще имат тенденциите на двете доша Питта и доша Кафа, с преобладаваща Пита. Чрез разбиране на качествата на нашата природна конституция ние сме по-способни да направим това, което е необходимо да се поддържаме в равновесие.  Аюрведичната консултация Според Аюрведа, ако страдаме от заболяване, това означава, че има дисбаланс в нашите доши; привеждане на нашата система обратно в баланс е ключът към лечението. Аюрведа е ефективен инструмент за диагностициране на заболяване, наречено Нади пареекша, или Пулсова диагностика. Поставяйки пръста си на ръката ти, един аюрведичен лекар може лесно да открие дисбаланс в тялото и да предпише ефективно лечение. Процедурата обикновено се предлагат в една от двете форми: 1. Панчакарма, програма за пречистване на тялото в 5 направления; 2. Билкови лекарства за балансиране на тялото. Аюрведа подкрепя здравето без да нарушава природната интелигентност на тялото; Аюрведичните лечения нямат отрицателни странични ефекти. Поради това, хората по света сега се обръщат към древната наука Аюрведа да им помогне да си възвърнат и да поддържат оптимално здраве. Аюрведа може да се използва самостоятелно или като допълнение към лечението с лекарства.  Аюрведичният лекар д-р Авишек Мишра е вече близо 6 месеца в България и успешно е помогнал на стотици хора да се справят с упорити здравословни проблеми, които са ги измъчвали дълго време без да намерят дълготрайно решение. Особено проблеми като мигрена, синузит, алергия, сенна хрема, болки в гърба, проблеми със стомаха, гинекологични заболявания, депресия могат да бъдат ефективно преодолени чрез диагностициране  Начин на живот според Аюрведа Аюрведа отдава голямо значение на пътя на човека, или начина на живот (хранителни навици и ежедневие). Аюрведа също дава насоки за това как да съобразим начина ни на живот според смяната на сезоните. Аюрведични билкови добавки Аюрведичните добавки за важен елемент в аюрведичното третиране. Аюрведичните билкова добавки са стотици, но най-основните и добре познати в България са Ашваганда, Трифала и Амла. Ашваганда успокоява на ума, облекчава стреса свързан с безпокойство и подобрява паметта. Трифала действа благоприятно на храносмилането и изчиства храносмилателната система. Амла нормализира функцията на черния дроб и подобрява имунната система. Тези и още 18 аюрведични билки можете да намерите в магазина Изкуството да живееш, като за по специфичните се изисква предписание от аюрведичен лекар на базата на аюрведичната консултация.  

Аз съм много доволна от доктор Красимира Димитрова. Много точна, внимателна, спокойна, обяснява подробно и ясно на пациента. Голям професионалист. Преглежда в "Полимед"

Как се приемат кортикостероиди? Можем да ги открием под няколко форми в зависимост от нуждите и целите ни. Могат да действат общо или локално и поради тази причина се различават. За общо влияние: Някои кортикостероиди се предлагат под формата на капсули и таблетки. След поглъщането им те се разтварят в стомаха и циркулират в кръвния поток, като достигат до всяка част на тялото. С подобна цел се използват и интравенозните инжекции. С повишено внимание трябва да се приемат кортикостероидни таблетки, тъй като тяхното влияние не е локално и те засягат цялото тяло. При по-широко разпространени инфекции те биха могли да влошат здравословното състояние. Таблетките са подходящи за лекуване на хронични заболявания, които засягат общото здраве на организма. Инжекциите са най-често използвани за концентрирани възпаления в мускулите и ставите. При някои заболявания е от изключителна важност да внимаваме с приема. При чернодробни проблеми * Психически разстройства * Скорошни рани и фрактури * Сърдечна недостатъчност * Проблеми със сърдечно-съдовата система (като високо кръвно налягане) * Диабет * Епилепсия * Хипофункция на щитовидната жлеза * Остеопороза Ако страдаме от някое от тези заболявания, лекарят внимателно преценява рисковете и ползите от кортикостероидите. За локално действие Кортикостероиди се предлагат също под формата на лосиони, гелове, кремове, инхалатори, капки. Те обикновено се фокусират върху една част от тялото и затова са смятани за по-безопасни. Инхалаторите трябва да се използват с повишено внимание при продължаващи белодробни инфекции. Инхалаторите, както подсказва името им, се използват при дихателни проблеми – хронични заболявания като астма и някои алергии. Капките за очи се предписват най-често след операции на очите. Кремовете и мехлемите с кортикостероиди са популярно лекарство за разнообразие от кожни проблеми.   Имат ли противопоказания? Страничните ефекти на кортикостероидите зависят от формата, под която се приемат и могат да влияят по различен начин спрямо заболяванията и индивидуалното здраве на пациента. Въпреки че страничните ефекти са често срещани, ако кортикостероидите се прилагат с повишено внимание и след правилна диагноза на заболяването на фокус, може да се намали дискомфорта за пациента. Различни странични ефекти могат да се появят в зависимост от индивидуалния ни случай. Разбира се, не всеки пациент реагира отрицателно на приема на кортикостероиди, но нежеланите ефекти са често срещани.  * Повишен апетит и качване на килограми * Изтъняване на кожата и поява на чести синини * Обща мускулна слабост * Загуба на костна плътност * Засилен растеж на телесното окосмяване * Подпухване и задържане на вода * Характерно натрупване на мастна тъкан в задната част на врата и горната част на гърба * Промени в настроението и паметта * Стомашен дискомфорт и получаване на язви * Повишаване на нивата на кръвна захар и инсулиновата резистентност * Безпокойство и проблеми със съня * Повишен риск от гъбични инфекции * Повишаване на вътреочното налягане, което може да доведе до развитието на катаракта и глаукома * Потискане и забавяне на растежа при деца   Шансът да се появят странични ефекти зависи предимно от продължителността на приема. Проучвания показват, че при прием на тези стероиди за повече от 60 дни над 90% от пациентите са съобщили за един или повече нежелани ефекта. За да се ограничат подобни нежелани реакции, кортикостероиди се прилагат във възможно най-малки дози и по-често с локално действие. Ако приемаме стероидите за по-дълго време, лекарите насърчават често изследване на костната плътност, кръвното налягане, вътреочното налягане и нивата на кръвната захар, за да се проследят ползите и рисковете от приема. Възможно е дълготрайният прием на тези стероиди да намали производството на кортизол от надбъбречните жлези. При подобен ефект трябва постепенно да се намаляват дозите, тъй като завръщането към синтез на правилното количество от веществото може да отнеме известно време на организма. Взаимодействия с други лекарства Кортикостероидите могат да взаимодействат с някои лекарства и да променят интензитета на тяхното действие. Някои ваксини не се отразяват добре на здравето, ако приемаме заедно с тях и от стероидите. Препоръчва се винаги да съобщаваме на лекарите, които посещаваме, ако сме под влиянието на кортикостероиди, независимо от дозата.  Комбинирането на стероиди с нестероидни противовъзпалителни медикаменти не се препоръчва. Стероидните спрейове, които се впръскват през устата, могат да причинят сухота и неприятен вкус. След използването им може да направим гаргара и изплакване с вода. При по-дълготрайно лечение с тези стероиди е препоръчително да приемаме допълнително калций и витамин Д, тъй като съществува заплаха от потенциална загуба на костна плътност.

Какво представляват кортикостероидите? Кортизолът е хормон, който се произвежда от надбъбречните жлези в тялото ни. Той е известен също като "хормон на стреса", но има множество функции в организма. Кортикостероидите са синтетичния вариант на този хормон. Те участват в лекарства за борба с различни по вид възпаления и за потискане на имунната система. Кортикостероидите дават добри резултати при възпаления, които сериозно застрашават здравето на органите и тъканите и не се поддават на друго лечение. Използват се за облекчаване на различни алергии. Широко приложение намират за облекчаване на ревматологични заболявания, като за пръв път този тип медикаменти се използват през 1949 за облекчаване на ревматоиден артрит. Често се предписват на хора с проблеми с щитовидната жлеза, както и при хронична невропатична болка, която се наблюдава при пациенти с онкологични заболявания. Кортикостеродите намаляват риска от фатален изход за пациенти с алкохолен хепатит и енцефалопатия. Тъй като кортикостероидите са по-сериозно предписание, лекарите преценяват необходимостта от тях спрямо индивидуалните нужди и характеристики на пациента. Предвид се взимат: Възрастта * Физическата активност * Прием на други медикаменти * Какво е активното заболяване * Съществува ли друг метод на лечение * Страдаме ли от други заболявания * Вредата от страничните ефекти Противовъзпалителни свойства Кортикостероидите потискат синтеза на възпалителните съединения в тялото ни. При откриването на възпаления в различни органи и тъкани кортикостероидите с локално действие могат бързо и ефективно да се справят със симптомите и самата инфекция.  Потискане на имунната система Този ефект е нужен, когато естествените имунни функции действат неблагоприятно на здравето и организма ни. Когато в тялото се появи инфекция, имунният отговор може да е твърде силен или да действа противоречиво, обръщайки се срещу собственото ни тяло. В тези случаи е възможно да бъдат увредени някои тъкани и органи. Използването на кортикостероиди може да намали вредите, като потисне функциите на имунната система и ги вмести в здравословни граници. Това стероидно действие е често прилаган метод за терапия при автоимунни заболявания.

Meek Mills(в басейна) е американски рапър, Във видеото Диди го снима и му казва "ти чилва'ш ли daddy. Ти го заслужаваш, защото си се потрудил(свършил си работа), daddy. Гордея се с теб, обочам те:. Мийк му казва, че и той го обича". Пи Диди обича да нарича мъжете daddy". Доста гейско. Meek Mill pool-dancing for P Diddy, as Diddy calls him daddy. #shorts Това видео е заснето от охранител на Диди, който е стоял пред вратата на спалнята на Диди и е записал какво се чува. Казва, че Диди вътре е бил с Meek Mills. Трябва да натиснете "Watch on youtube" и ще тръгне. Просто ютюб го цензурира. 😀 Puff Daddy / P Diddy and Meek Mill Leaked Audio

Интересно кой е този по-"голям" от Диди на това видео? Не знам защо нещо ми се върти в главата името на Обама.... 50 cent прави документален филм, който ще разобличи Диди и ще бъде излъчван по Нетфликс.

Всичко, което публикувате и чета ме отвращава. Искам Диди и всеки замесен да си понесат последствията...

Увеличете шансовете си за забременяване Първо трябва да увеличите максимално шансовете си за забременяване. Оплождане е възможно единствено по време на овулация, т.е. на теория около 14-ия ден след началото на менструацията. Най-доброто време за зачеване е в рамките на два до три дни преди овулацията и ден след това (ако цикълът ви е редовен т.е на 28 дни).  Съществуват различни методи, за да се разбере кога сте в овулация. Един от тях е да следите телесната си температура. След овулацията телесната температура се повишава с няколко десети от градуса (измервайте температурата си всяка сутрин по едно и също време, за да добиете добра представа). По-практични и надеждни са тестовете за овулация, които се продават в аптеките, благодарение на тях може да разберете 24-48 часа по-рано кога ще сте в овулация. На практика овулацията може да се случи във всеки един момент. Законите на природата се различават значително, както при различните жени, така и от един месечен цикъл до следващия. Ето защо най-добрият и най-приятният метод все още е редовния секс, без да планирате твърде много и без да съсредоточавате мислите си само и единствено върху проблемното забременяване. Кога да говоря с лекаря си? Ако сте под 35-годишна възраст и сте опитвали да забременеете от около 10-12 месеца, препоръчваме ви да се консултирате с вашия лекар. Ако сте на възраст над 35 години, консултирайте се с вашия лекар малко по-рано, след 6-8 месеца най-много, тъй като степента на успех при асистираната репродукция спада с нарастване на възрастта на жената и предразполага за проблемно забременяване. Ако имате наднормено тегло, нередовен цикъл или други гинекологични проблеми, незабавно говорете с вашия лекар или гинеколог, понеже е възможно това да е причината за проблемно забременяване. При условие, че стигнете до тази първа консултация за евентуално безплодие, лекарят ще състави пълна история на здравето и на двамата партньори, за да определи какъв е техния проблем. Той може да предпише допълнителни тестове: сперматограма за мъжа, нива на хормони, ултразвуково изследване и някои допълнителни прегледи и изследвания на матката и фалопиевите тръби при жената. Различни техники за асистирана репродукция. След като бъдат идентифицирани причините за безплодието, може да се предвиди използването на медицинска асистирана техника за зачеване. Има двата основни метода:  Изкуствено осеменяване това се състои в поставянето на спермата в гениталния тракт на жената, за да се улесни оплождането. Тя се извършва или със сперматозоиди на парньора или с сперма от донор (ако той е безплоден).  Ин-витро оплождане: яйцеклетките се опложда със сперма в лаборатория, преди да се прехвърлят получените ембриони в матката на жената. Това е прочутото "бебе в епруветка". Първото такова бебе се е родило преди повече от тридесет години и от тогава науката е напреднало много. Този напредък позволява все по-голям брой стерилни двойки да станат родители. Статиска във Франция показва, че с ин-витро оплождане жената има 23% шанс да забременее.

Периодичните контракции или спазмите са един от основните признаци на настъпващото раждане. Те често се усещат като много силни менструални болки и могат да бъдат индикатори за предстоящо раждане. Болки в кръста Преди раждането може да усещате силни болки в кръста, които са свързани с контракциите на матката, но не се усещат в областта на корема. Слузесто или желирано течение Един от сигналите за бързо приближаващо раждане е появата на слузесто или желирано вагинално течение, което понякога може да бъде смесено и с кръв. Това се нарича "падане на тапата" и често се случва преди започването на фазата на активното раждане. Резки позиви за уриниране През последните седмици от бременността, може да усетите резки позиви за уриниране. Това се дължи на факта, че нарастващото бебе натиска пикочния мехур, като упражнява допълнителен натиск върху него. Изтичане на водите Изтичането на водите е ясен признак за раждане. Това не винаги се случва, но ако се случи, е важно веднага да потърсите медицинска помощ и незабавно да отидете в болница. Внимавайте за кървене и намалени движения на бебето Обадете се на Вашия лекар, ако усетите кървене или усещате, че движенията на бебето са по-малко от обичайното. Вслучай, че се чувствате притеснена или несигурна по някакъв начин също е добре да се консултирате с лека. Пригответе се за родилното Не забравяйте да подготвите чантата за болницата, така че да бъде готова, когато настъпи моментът за раждане. Препоръчително е чантата Ви да е на удобно и видно място, за да не я забравите при бързането към болницата.

Да, и мен ме възмути. Джокович и преди е качвал клипчета как пее тази песен и явно му е любима и според мен трябваше да бъдат подготвени, че ще я поиска. А и винаги можеше да я намери в ютюб и да я пусне.