Посланията са в изкуството.

Събеседникът ни Константин Игнатов много рядко говори пред медии, но когато го прави, се старае да е заради нещо полезно и смислено. А една история носи най-много смисъл, когато е разказана през изкуството. Именно за предстоящите два такива проекта разговаряме с него в това интервю.

Въпрос: "Здравейте, Константин Игнатов. За нас е истинско удоволствие да Ви срещнем днес. Вие сте човек с изключително пъстра лична история. Бихте ли се представили на нашите читатели?"

Константин: "Здравейте и благодаря за поканата, за мен е истинско удоволствие да бъда тук.

Казвам се Константин, на 39 години съм и живея в София. Животът ми може би звучи като сюжет на филм – с моменти на подем, падения, уроци и преосмисляне. Израснах в Германия, където завърших три висши образования и по пътя си досега съм живял в пет различни държави. Преди осем години се върнах в България, когато сестра ми Ружа ме покани да ѝ помагам с административна работа в нейната компания OneCoin.

След мистериозното ѝ изчезване, животът ми рязко се промени – прекарах три години в американски затвор с максимална сигурност. Това беше суров, но просветляващ период, в който човек научава много за себе си – и за мълчанието, и за истината, и за цената на доверието.

След освобождаването ми, останах в Ню Йорк и ръководих доброволческа кухня за бездомни – място, което ми върна вярата в малките добрини. Откакто се прибрах обратно в България миналата година, работя като бизнес консултант и написах дебютната си книга.

Станах и баща – може би най-голямото ми постижение. Това ме накара още по-силно да се ангажирам със социални каузи. Започнах да обикалям училища и спортни клубове, където говоря с млади хора. Разказвам историята си – не за да изглеждам като герой, а като жив урок какво не трябва да правиш, ако искаш да имаш достоен и свободен живот.

Така и срещнах Симеон Гатев – човек с визия и сърце, с когото споделям желанието за промяна.

Днес се боря не само за по-добро бъдеще за децата си, но и за това хора с минало като моето да имат право на втори шанс. Всеки може да падне. Въпросът е дали ще намери силата да стане."

Въпрос: "Споменахте режисьора и драматург Симеон Гатев, който ще постави моноспектакъл, вдъхновен от Вашата история с премиера на 3 и 4 юни. Как се случи това и доколко участвахте в процеса?“

Константин: "Симеон ме намери след едно от публичните ми участия, в което говорих открито – без грим и маски – за всичко, което съм изгубил заради миналото си. За това как останах не с празни ръце, а с прахта от живота, който някога съм имал. Но също така разказах как се изправих от тази пепел – с много болка, но и с вътрешни стойности, които не позволих да бъдат разрушени, с вяра, която успях да си върна.

След тази среща, Симеон се свърза с мен и ми сподели идеята си. Срещахме се в продължение на няколко седмици – аз разказвах, той слушаше. Не спестих нищо. Нито фактите, нито емоциите, нито моментите, в които съм бил най-малко герой.

Честно казано, не знаех какво да очаквам. Но когато прочетох сценария, останах без думи. Симеон беше превърнал личната ми драма в нещо, което звучи поетично, дори когато боли. А когато видях как невероятният актьор Мак Маринов вдъхва живот на моя образ… да, признавам си – няколко пъти трябваше да преглъщам сълзите си. Мак и аз сме коренно различни хора, но може би именно в това се крие силата на интерпретацията му – в дистанцията, която той преодолява с талант и дълбочина.

Сега, когато се обръщам назад, съм искрено благодарен. Не всеки има шанса да види живота си – с всичките му падения и възходи – разказан на сцена, като емоционално произведение на изкуството. Премиерата ще бъде на 3 и 4 юни в театър “Сити Марк Арт Център” в София и за мен това не е просто културно събитие. Това е символ на втория шанс. И на това, че дори от пепелта, може да се роди нещо красиво."

Въпрос: „Споменахте също, че сте написал книга. Бихте ли ни разказали повече за нея?“

Константин: "Дебютната ми книга, озаглавена „Дъното“, няма пряка връзка с театралната пиеса. Да, и двете разказват за момента, в който животът ми се срина до основи – но всеки от двата проекта го прави по свой начин. Докато пиесата се фокусира върху драмата на падането, последиците и уроците, които можем да извлечем от една такава история, книгата ми е насочена към нещо много по-универсално – към всички нас.

Защото истината е, че всеки човек в даден момент стига до своето лично дъно. Понякога това е краят на връзка, понякога загуба на близък човек, загуба на посока, смисъл, надежда. В такива моменти не знаем откъде да започнем отначало, не знаем дори как да станем от пода."

„Дъното“ е написана именно за тези моменти. Не е наръчник. По-скоро е приятел – от онези, които могат да те разсмеят дори когато ти се плаче. Защото понякога най-голямата липса в тъмнината е просто… една усмивка. Но под хумора се крие нещо дълбоко: покана към читателя да преосмисли живота си, да намери нова сила и да открие, че не е сам. Протегната ръка. Рамо, на което можеш да се опреш. И може би – лекичко побутване, за да продължиш напред, по-силен, по-съзнателен, по-вдъхновен.

Разказвам откровено за собственото си дъно – с всичките хора, емоции, провали и малки победи, които са ме изградили наново.

Вълнувам се изключително много от предстоящото издаване на книгата. Вложих в нея цялото си сърце и душа, и мисля, че никога досега не съм бил толкова честен – не само с другите, но и със самия себе си. Премиерата ще бъде малко след театралната, през юни."

Въпрос: "Изглежда, че и двата проекта Ви вълнуват дълбоко. Има ли конкретна причина да изберете формата на театъра и книгата, а не например телевизията?“

Константин: "Честно казано, имах предложения за документален филм, но ги отказах още в самото начало. Основната идея беше отново около фигурата на сестра ми, а не около моята история. Разбира се, тя присъства както в пиесата, така и в книгата – но през една много различна призма. Ще я видите така, както никой не я е показвал досега – не като мит, а като човек.

Истината е, че вече има достатъчно продукции за нея. Това, което липсваше, беше гласът на някой, който не просто е бил наблизо, а е преживял последствията – и е намерил сили да продължи.

Книгата беше почти естествен избор за мен. Израснах с книги като с приятели – тихи, но верни. Винаги съм писал – още по време на университета публикувах кратки разкази. Просто сега най-сетне събрах смелост да напиша нещо цялостно, истинско, болезнено откровено.

А театърът? Театърът е най-чистата форма на разказване. Там няма монтаж и специални ефекти, които да манипулират възприятията. Само актьорът с емоцията, енергията и истината, които носи. Това е интимност, която не може да се пресъздаде на екран.

А в случая – това е и моноспектакъл. Само един човек на сцената – Мак Маринов. И вярвам, че той ще остави следа у всеки, който го гледа. Защото той не просто играе моята история – той я преживява.

Ще присъствам на всяко представление лично. И след премиерата ще дам възможност на всеки в залата да ме срещне, да поговорим и ако пожелае, да си тръгне с копие от книгата ми. За мен това не е просто проект. Това е разговор. Истински, човешки разговор със света."

Въпрос: "Благодарим Ви, че споделихте с нас частица от Вашата история, която наистина е впечатляваща. Вярваме, че тя ще накара хората да се замислят, да я съпреживеят и да чуят посланията Ви."

Константин: "И аз благодаря – за поканата, за времето и за вниманието. Това не е просто интервю за мен, а възможност да отворя още една врата към себе си.

А към читателите Ви бих казал само това: наистина нямам търпение да споделя историята си с възможно най-много от вас. Да се срещнем, да поговорим, да се посмеем, (а може би и да се разчувстваме), и заедно да преосмислим някои неща – не само от моя, но и от вашия собствен живот.

Бъдете здрави, грижете се за себе си и – надявам се – до съвсем скоро. Ще ви чакам с отворено сърце."

*Билети за моноспектакълът "Константин" можете да закупите на касата на "Сити Марк Арт Център." на бул. “Янко Сакъзов” № 30" или онлайн тук.