Хроничен синузит е продължително заболяване с обостряне и ремисия, обичайно без температура и остри симптоми, но с относително постоянство на главоболие, тежест, запушен нос и необилна секреция от носа напред или назад към фарингса.
Възможна причина е неизлекуван остър синузит или други предразполагащи фактори като носни полипи, изкривяване на носната преграда или травма на носа, алергия, астма.
В детска възраст причина би могло да бъде чуждо тяло в носа, повтарящо се преохлаждане на горните дихателни пътища и главата при къпане след спорт, вечерно къпане преди сън или просто постоянен студ могат да бъдат причина за хронично възпаление на синусите. Като причина за хроничен максиларен синузит може да бъдат и първични зъбни заболявания на горна зъбна редица.
Възпаления на окото и околоочните тъкани – целулит, периостит, флегмон на орбитата;
Лечение
Острият синузит добре се повлиява от топлина. Топли кърпи и нагряване подобряват кръвоснабдяването в областта на синусите и подпомагат дренирането на секретите и евентуално отпушване на синусните дренажни отвори.
Назалните деконгестанти – капки, спрейове и таблетки са достъпни в аптечната мрежа и широко се използват за отбъбване на носната лигавица и отпушване на носа.
Xylometazolin, Xylorhin, Olinth, Rhinolex, Muconasal plus, Vibrocil са препарати, които се намират в нашата аптечна мрежа и са достъпни. Трябва да се помни, че не бива да се използват повече от 5 до 7 дни, поради опасност от привикване към тях. Не бива да се използват при пациенти с високо артериално налягане.
При остър бактериален синузит основно лечение е антибиотичното. Антибиотиците се подбират според предполагаемата или доказана микробна флора.
Лечението с антибиотици е задължително по лекарско предписание поради опастност от развитие на резистентни щамове. При тежки случаи на остър гноен синузит се прибягва до инжекционно лечение.
Водните промивки със солена вода (0.9 % воден разтвор на NaCl) помагат за отпушването на носа и синусните отвори. Могат да се използват различни катетри или иригатори.
Наличието на гной в някой от синусите изисква компетентна преценка за нуждата от хирургично отстраняване или пункция на гнойта.
Кога да се пристъпи към пункция или хирургия на синусите е трудно решение и изисква компетентно и търпеливо лекарско наблюдение на болестния процес. Консултацията със специалист отоларинголог е препоръчителна.
Температуропонижаващи и обезболяващи лекарства се използват особено при остри състояния – парацетамол, ибупрофен, метамизол. Използват се секретовтечняващи средства с цел по-лесно отстраняване на синусните секрети.
При наличие на алергични причини за синузит често се използватпротивоалергични лекарства,но е добре да се помни, че те изсушават лигавиците и биха могли да сгъстят секретите в синусите.
Лечение на съпътстваща бронхиална астма винаги подобрява проходимостта и на горните дихателни пътища и би могло да е много полезно като част от общото лечение.
Разбира се, отстраняването на алергените е изключително важно при алергичен синузит. При наличие на изкривяване на носната преграда, носни полипи или друга механична причина за смутен дренаж на носа и синусите хирургичното лечение си остава най-ефективно.
Профилактика
Пазете се от простуда и инфекции на горни дихателни пътища. Не заспвайте и не излизайте с мокри коси, това е предпоставка за охлаждане на лигавицата на синусите и последващо бактериално инфектиране.
При вирусни и простудни заболявания се грижете за проходимостта на носа и навреме лекувайте хрема и ринит. Топли течности, витамини и покой лекуват най-добре остри вирусни инфекции и простуда. При съмнение за усложнения като отит, ангина или синузит потърсете консулт с лекар.
Вдишване на запрашен въздух и цигарен дим трябва да се избягва.
Хроничен синузит
Хроничен синузит е продължително заболяване с обостряне и ремисия, обичайно без температура и остри симптоми, но с относително постоянство на главоболие, тежест, запушен нос и необилна секреция от носа напред или назад към фарингса.
Възможна причина е неизлекуван остър синузит или други предразполагащи фактори като носни полипи, изкривяване на носната преграда или травма на носа, алергия, астма.
В детска възраст причина би могло да бъде чуждо тяло в носа, повтарящо се преохлаждане на горните дихателни пътища и главата при къпане след спорт, вечерно къпане преди сън или просто постоянен студ могат да бъдат причина за хронично възпаление на синусите. Като причина за хроничен максиларен синузит може да бъдат и първични зъбни заболявания на горна зъбна редица.
Усложнения: редки, но тежки.
Вътремозъчни инфекции – менингит, енцефалит, мозъчен абсцес;
Възпаления на окото и околоочните тъкани – целулит, периостит, флегмон на орбитата;
Лечение
Острият синузит добре се повлиява от топлина. Топли кърпи и нагряване подобряват кръвоснабдяването в областта на синусите и подпомагат дренирането на секретите и евентуално отпушване на синусните дренажни отвори.
Назалните деконгестанти – капки, спрейове и таблетки са достъпни в аптечната мрежа и широко се използват за отбъбване на носната лигавица и отпушване на носа.
Xylometazolin, Xylorhin, Olinth, Rhinolex, Muconasal plus, Vibrocil са препарати, които се намират в нашата аптечна мрежа и са достъпни. Трябва да се помни, че не бива да се използват повече от 5 до 7 дни, поради опасност от привикване към тях. Не бива да се използват при пациенти с високо артериално налягане.
При остър бактериален синузит основно лечение е антибиотичното. Антибиотиците се подбират според предполагаемата или доказана микробна флора.
Лечението с антибиотици е задължително по лекарско предписание поради опастност от развитие на резистентни щамове. При тежки случаи на остър гноен синузит се прибягва до инжекционно лечение.
Водните промивки със солена вода (0.9 % воден разтвор на NaCl) помагат за отпушването на носа и синусните отвори. Могат да се използват различни катетри или иригатори.
Наличието на гной в някой от синусите изисква компетентна преценка за нуждата от хирургично отстраняване или пункция на гнойта.
Кога да се пристъпи към пункция или хирургия на синусите е трудно решение и изисква компетентно и търпеливо лекарско наблюдение на болестния процес. Консултацията със специалист отоларинголог е препоръчителна.
Температуропонижаващи и обезболяващи лекарства се използват особено при остри състояния – парацетамол, ибупрофен, метамизол. Използват се секретовтечняващи средства с цел по-лесно отстраняване на синусните секрети.
При наличие на алергични причини за синузит често се използват противоалергични лекарства, но е добре да се помни, че те изсушават лигавиците и биха могли да сгъстят секретите в синусите.
Лечение на съпътстваща бронхиална астма винаги подобрява проходимостта и на горните дихателни пътища и би могло да е много полезно като част от общото лечение.
Разбира се, отстраняването на алергените е изключително важно при алергичен синузит. При наличие на изкривяване на носната преграда, носни полипи или друга механична причина за смутен дренаж на носа и синусите хирургичното лечение си остава най-ефективно.
Профилактика
Пазете се от простуда и инфекции на горни дихателни пътища. Не заспвайте и не излизайте с мокри коси, това е предпоставка за охлаждане на лигавицата на синусите и последващо бактериално инфектиране.
При вирусни и простудни заболявания се грижете за проходимостта на носа и навреме лекувайте хрема и ринит. Топли течности, витамини и покой лекуват най-добре остри вирусни инфекции и простуда. При съмнение за усложнения като отит, ангина или синузит потърсете консулт с лекар.
Вдишване на запрашен въздух и цигарен дим трябва да се избягва.