Синузит (синуит, риносинузит) е възпаление на околоносните кухини (синуси).
Причинява се най-често от вируси и бактерии, но може да бъде предизвикан от алергии, травми, много рядко гъби.
Синузитът е инфекция на горните дихателни пътища, която най-често възниква като усложнение на остър ринит (хрема). В много от случаите остава неразпознат от пациенти и лекари и завършва с оздравяване. В малък процент хронифицира и рецидивира (възниква повторно).
Около горните дихателни пътища съществуват няколко костни кухини, които изпълняват главно резонаторна функция. Те са разположени около носа и имат анатомични връзки (отвори) с носната кухина, където се отделят (дренират) секретите от синусите.
Причинители:
Най-честите бактериални причинители са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae, Moraxella catarrhalis.
Симптомите при синузит са хрема, запушен нос, главоболие, кихане, набъбване на носната лигавица, лицева болка, зачервено гърло, стичане на секрет назад в гърлото, висока температура, втрисане, общо неразположение, мускулни и ставни болки, оток около или под очите, сенки около очите. Секретът от носа може да бъде бистър и прозрачен, или гноен, а може и да липсва при отсъствие на ринит (хрема).
Челното главоболие в областта над веждите и предногорната част на главата се среща при фронтален синузит.
Запушен нос, със или без секрет, съпътстват почти винаги възпалението на синуси. Носният секрет може да бъде гноевиден при гноен синузит или бистър и воднист при алергичен синузит.
Синузитна кашлица
Това е ларинго-трахеална кашлица, предизвикана от стичане на секрети назад от носа и синусите по гърлото към трахеята. Тя не е белодробен феномен. Случва се нощем в легнало положение и сутрин при раздвижване.
Особено характерна е в ранна детска възраст, когато децата не могат добре да преглъщат и “издухват” носните и синусни секрети. Лекарят обичайно вижда тези секрети при преглед на гърлото и устата. В случаи на кашлица преслушването на белия дроб от лекар е задължително.
По-редки симптоми са увеличени шийни лимфни възли, лош вкус и лош дъх в устата, нощно хъркане, нарушено обоняние.
Поради анатомична връзка между горните дихателни пътиша и ушите, при остър и хроничен синузит са възможни съпътстващи възпаления на Евстахиевата тръба и средното ухо (отит). Дори при липса на категорично възпаление на слуховия апарат, често при остър синузит се появява заглъхване и напрежение в ушите.
Диагностични методи, които се използват за поставяне на диагнозата синузит:
Риноскопия (оглед на носната кухина) – предна и задна риноскопия.
Рентгенография на оклоносни кухини.Трябва да се подчертае, че при негнойно възпаление на околоносни кухини рентгенографията има малко диагностично значение и не винаги в началото на един остър синузит се налага рентгенография. С този метод се доказва наличие на колекция от течност, най-често гной в някой от синусите.
Компютърна томография (КТ, скенер) на околоносни кухини е високо информативен съвременен метод, който се използва все по-широко за диагностика на горните дихателни пътища и конкретно при възпаления на синусите.На отделните скенове добре се вижда лигавичния релеф и евентуална задръжка на секрети (гной) в кухините. Високата цена не позволява рутинната употреба на този метод.
Ядрено-магнитен резонансе по-информативен по отношение на костните структури на лицевия череп и синусните кухини, но по-трудно се визуализират лигавични и мекотъканни промени и затова при синузит отстъпва пред КТ като диагностичен метод.
Микробиологично изследване на носен секрет – по преценка на лекуващия лекар, без това да забавя лечението на острия синузит.
Поставяне на диагнозата е възможно без ретгенови методи в острите и неусложнени случаи. Лекуващия лекар преценява нуждата от допълнителен диагностичен метод.
Хроничен синузит е продължително заболяване с обостряне и ремисия, обичайно без температура и остри симптоми, но с относително постоянство на главоболие, тежест, запушен нос и необилна секреция от носа напред или назад към фарингса.
Възможна причина е неизлекуван остър синузит или други предразполагащи фактори като носни полипи, изкривяване на носната преграда или травма на носа, алергия, астма.
В детска възраст причина би могло да бъде чуждо тяло в носа, повтарящо се преохлаждане на горните дихателни пътища и главата при къпане след спорт, вечерно къпане преди сън или просто постоянен студ могат да бъдат причина за хронично възпаление на синусите. Като причина за хроничен максиларен синузит може да бъдат и първични зъбни заболявания на горна зъбна редица.
Възпаления на окото и околоочните тъкани – целулит, периостит, флегмон на орбитата;
Лечение
Острият синузит добре се повлиява от топлина. Топли кърпи и нагряване подобряват кръвоснабдяването в областта на синусите и подпомагат дренирането на секретите и евентуално отпушване на синусните дренажни отвори.
Назалните деконгестанти – капки, спрейове и таблетки са достъпни в аптечната мрежа и широко се използват за отбъбване на носната лигавица и отпушване на носа.
Xylometazolin, Xylorhin, Olinth, Rhinolex, Muconasal plus, Vibrocil са препарати, които се намират в нашата аптечна мрежа и са достъпни. Трябва да се помни, че не бива да се използват повече от 5 до 7 дни, поради опасност от привикване към тях. Не бива да се използват при пациенти с високо артериално налягане.
При остър бактериален синузит основно лечение е антибиотичното. Антибиотиците се подбират според предполагаемата или доказана микробна флора.
Лечението с антибиотици е задължително по лекарско предписание поради опастност от развитие на резистентни щамове. При тежки случаи на остър гноен синузит се прибягва до инжекционно лечение.
Водните промивки със солена вода (0.9 % воден разтвор на NaCl) помагат за отпушването на носа и синусните отвори. Могат да се използват различни катетри или иригатори.
Наличието на гной в някой от синусите изисква компетентна преценка за нуждата от хирургично отстраняване или пункция на гнойта.
Кога да се пристъпи към пункция или хирургия на синусите е трудно решение и изисква компетентно и търпеливо лекарско наблюдение на болестния процес. Консултацията със специалист отоларинголог е препоръчителна.
Температуропонижаващи и обезболяващи лекарства се използват особено при остри състояния – парацетамол, ибупрофен, метамизол. Използват се секретовтечняващи средства с цел по-лесно отстраняване на синусните секрети.
При наличие на алергични причини за синузит често се използватпротивоалергични лекарства,но е добре да се помни, че те изсушават лигавиците и биха могли да сгъстят секретите в синусите.
Лечение на съпътстваща бронхиална астма винаги подобрява проходимостта и на горните дихателни пътища и би могло да е много полезно като част от общото лечение.
Разбира се, отстраняването на алергените е изключително важно при алергичен синузит. При наличие на изкривяване на носната преграда, носни полипи или друга механична причина за смутен дренаж на носа и синусите хирургичното лечение си остава най-ефективно.
Профилактика
Пазете се от простуда и инфекции на горни дихателни пътища. Не заспвайте и не излизайте с мокри коси, това е предпоставка за охлаждане на лигавицата на синусите и последващо бактериално инфектиране.
При вирусни и простудни заболявания се грижете за проходимостта на носа и навреме лекувайте хрема и ринит. Топли течности, витамини и покой лекуват най-добре остри вирусни инфекции и простуда. При съмнение за усложнения като отит, ангина или синузит потърсете консулт с лекар.
Вдишване на запрашен въздух и цигарен дим трябва да се избягва.
Синузит (синуит, риносинузит) е възпаление на околоносните кухини (синуси).
Причинява се най-често от вируси и бактерии, но може да бъде предизвикан от алергии, травми, много рядко гъби.
Синузитът е инфекция на горните дихателни пътища, която най-често възниква като усложнение на остър ринит (хрема). В много от случаите остава неразпознат от пациенти и лекари и завършва с оздравяване. В малък процент хронифицира и рецидивира (възниква повторно).
Около горните дихателни пътища съществуват няколко костни кухини, които изпълняват главно резонаторна функция. Те са разположени около носа и имат анатомични връзки (отвори) с носната кухина, където се отделят (дренират) секретите от синусите.
Причинители:
Най-честите бактериални причинители са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae, Moraxella catarrhalis.
Симптомите при синузит са хрема, запушен нос, главоболие, кихане, набъбване на носната лигавица, лицева болка, зачервено гърло, стичане на секрет назад в гърлото, висока температура, втрисане, общо неразположение, мускулни и ставни болки, оток около или под очите, сенки около очите. Секретът от носа може да бъде бистър и прозрачен, или гноен, а може и да липсва при отсъствие на ринит (хрема).
Челното главоболие в областта над веждите и предногорната част на главата се среща при фронтален синузит.
Запушен нос, със или без секрет, съпътстват почти винаги възпалението на синуси. Носният секрет може да бъде гноевиден при гноен синузит или бистър и воднист при алергичен синузит.
Синузитна кашлица
Това е ларинго-трахеална кашлица, предизвикана от стичане на секрети назад от носа и синусите по гърлото към трахеята. Тя не е белодробен феномен. Случва се нощем в легнало положение и сутрин при раздвижване.
Особено характерна е в ранна детска възраст, когато децата не могат добре да преглъщат и “издухват” носните и синусни секрети. Лекарят обичайно вижда тези секрети при преглед на гърлото и устата. В случаи на кашлица преслушването на белия дроб от лекар е задължително.
По-редки симптоми са увеличени шийни лимфни възли, лош вкус и лош дъх в устата, нощно хъркане, нарушено обоняние.
Поради анатомична връзка между горните дихателни пътиша и ушите, при остър и хроничен синузит са възможни съпътстващи възпаления на Евстахиевата тръба и средното ухо (отит). Дори при липса на категорично възпаление на слуховия апарат, често при остър синузит се появява заглъхване и напрежение в ушите.
Диагностични методи, които се използват за поставяне на диагнозата синузит:
Риноскопия (оглед на носната кухина) – предна и задна риноскопия.
Рентгенография на оклоносни кухини.Трябва да се подчертае, че при негнойно възпаление на околоносни кухини рентгенографията има малко диагностично значение и не винаги в началото на един остър синузит се налага рентгенография. С този метод се доказва наличие на колекция от течност, най-често гной в някой от синусите.
Компютърна томография (КТ, скенер) на околоносни кухини е високо информативен съвременен метод, който се използва все по-широко за диагностика на горните дихателни пътища и конкретно при възпаления на синусите.На отделните скенове добре се вижда лигавичния релеф и евентуална задръжка на секрети (гной) в кухините. Високата цена не позволява рутинната употреба на този метод.
Ядрено-магнитен резонанс е по-информативен по отношение на костните структури на лицевия череп и синусните кухини, но по-трудно се визуализират лигавични и мекотъканни промени и затова при синузит отстъпва пред КТ като диагностичен метод.
Микробиологично изследване на носен секрет – по преценка на лекуващия лекар, без това да забавя лечението на острия синузит.
Поставяне на диагнозата е възможно без ретгенови методи в острите и неусложнени случаи. Лекуващия лекар преценява нуждата от допълнителен диагностичен метод.
Хроничен синузит
Хроничен синузит е продължително заболяване с обостряне и ремисия, обичайно без температура и остри симптоми, но с относително постоянство на главоболие, тежест, запушен нос и необилна секреция от носа напред или назад към фарингса.
Възможна причина е неизлекуван остър синузит или други предразполагащи фактори като носни полипи, изкривяване на носната преграда или травма на носа, алергия, астма.
В детска възраст причина би могло да бъде чуждо тяло в носа, повтарящо се преохлаждане на горните дихателни пътища и главата при къпане след спорт, вечерно къпане преди сън или просто постоянен студ могат да бъдат причина за хронично възпаление на синусите. Като причина за хроничен максиларен синузит може да бъдат и първични зъбни заболявания на горна зъбна редица.
Усложнения: редки, но тежки.
Вътремозъчни инфекции – менингит, енцефалит, мозъчен абсцес;
Възпаления на окото и околоочните тъкани – целулит, периостит, флегмон на орбитата;
Лечение
Острият синузит добре се повлиява от топлина. Топли кърпи и нагряване подобряват кръвоснабдяването в областта на синусите и подпомагат дренирането на секретите и евентуално отпушване на синусните дренажни отвори.
Назалните деконгестанти – капки, спрейове и таблетки са достъпни в аптечната мрежа и широко се използват за отбъбване на носната лигавица и отпушване на носа.
Xylometazolin, Xylorhin, Olinth, Rhinolex, Muconasal plus, Vibrocil са препарати, които се намират в нашата аптечна мрежа и са достъпни. Трябва да се помни, че не бива да се използват повече от 5 до 7 дни, поради опасност от привикване към тях. Не бива да се използват при пациенти с високо артериално налягане.
При остър бактериален синузит основно лечение е антибиотичното. Антибиотиците се подбират според предполагаемата или доказана микробна флора.
Лечението с антибиотици е задължително по лекарско предписание поради опастност от развитие на резистентни щамове. При тежки случаи на остър гноен синузит се прибягва до инжекционно лечение.
Водните промивки със солена вода (0.9 % воден разтвор на NaCl) помагат за отпушването на носа и синусните отвори. Могат да се използват различни катетри или иригатори.
Наличието на гной в някой от синусите изисква компетентна преценка за нуждата от хирургично отстраняване или пункция на гнойта.
Кога да се пристъпи към пункция или хирургия на синусите е трудно решение и изисква компетентно и търпеливо лекарско наблюдение на болестния процес. Консултацията със специалист отоларинголог е препоръчителна.
Температуропонижаващи и обезболяващи лекарства се използват особено при остри състояния – парацетамол, ибупрофен, метамизол. Използват се секретовтечняващи средства с цел по-лесно отстраняване на синусните секрети.
При наличие на алергични причини за синузит често се използват противоалергични лекарства, но е добре да се помни, че те изсушават лигавиците и биха могли да сгъстят секретите в синусите.
Лечение на съпътстваща бронхиална астма винаги подобрява проходимостта и на горните дихателни пътища и би могло да е много полезно като част от общото лечение.
Разбира се, отстраняването на алергените е изключително важно при алергичен синузит. При наличие на изкривяване на носната преграда, носни полипи или друга механична причина за смутен дренаж на носа и синусите хирургичното лечение си остава най-ефективно.
Профилактика
Пазете се от простуда и инфекции на горни дихателни пътища. Не заспвайте и не излизайте с мокри коси, това е предпоставка за охлаждане на лигавицата на синусите и последващо бактериално инфектиране.
При вирусни и простудни заболявания се грижете за проходимостта на носа и навреме лекувайте хрема и ринит. Топли течности, витамини и покой лекуват най-добре остри вирусни инфекции и простуда. При съмнение за усложнения като отит, ангина или синузит потърсете консулт с лекар.
Вдишване на запрашен въздух и цигарен дим трябва да се избягва.