Тиреоидитът на Хашимото е автоимунно органоспецифично заболяване, при което имунната система атакува собствената щитовидна жлеза, увреждайки по характерен начин нейната структура и функция. Протичането на хроничен възпалителен процес в жлезата уврежда нейните клетки със загуба на функционираща тиреоидна тъкан и развитие на траен хипотиреоидизъм в дългосрочен план.
Болестта може да протича както с повишена функция на жлезата, така и с нормална или понижена.
Тъй като поради автоимунния процес, в нея се настаняват много лимфоцити, с годините жлезистата тъкан се губи и това води до неактивна щитовидна жлеза (хипотиреоидизъм)
Тиреоидитът на Хашимото е едно от най-честите заболявания на щитовидната жлеза, чиито възрастов пик е между 30-50 годишна възраст. Съотношението между двата пола е 20:1 в полза на жените. Причини за повишаващата се честота на това автоимунно заболяване са подобрените диагностични възможности, високата честота на вирусните инфекции, психо-емоционалният стрес, повишеният прием на йод, радиацията, употребата на определени медикаменти и замърсяването на околната среда.
Необходимо е да се изследва функцията на щитовидната жлеза, за да се докаже заболяването. Лечението е заместително – прилагането на хормоните на щитовидната жлеза обикновено е ефективна терапия.
Основен рисков фактор е генетичната предразположеност. Различни външни фактори играят роля за отключване на автоимунния процес, като водещо значение имат вирусните инфекции. Рискът от развитие на автоимунен тиреоидит е повишен и при лица с друга автоимунна болест – например пернициозна анемия, витилиго, захарен диабет тип 1, хронична уртикария, целиакия и други. Лечението с медикаменти като интерферон и амиодарон също може да провокира изявата на тиреоидит на Хашимото.
Симптомите зависи от функционалния статус на жлезата. Заболяването може да протича с повишена секреция на хормони /хиперфункция/, намалена секреция на хормони /хипофункция/ или нормална секреция на хормони. Около 40% от болните имат различна степен на хипотиреодизъм, 5-10% имат хипертиреиоидизъм, а останалите са еутиреоидни, т.е. имат запазена функция на щитовидната жлеза. Тиреоидитът на Хашимото е най-честата причина за развитие на хипотиреоидизъм в България.
Може да не забележите признаци или симптоми на болестта на Хашимото в началото или да забележите леко уголемяване в предната част на шията (т. нар. гуша). Тиреоидитът на Хашимото обикновено прогресира бавно през годините и причинява хронично увреждане на щитовидната жлеза, което води до спад в нивата на щитовидните хормони в кръвта.
Симптоми при хипотиреоидизъм са: лесна умора, суха и бледа кожа, чувство на студ, косопад, дрезгав глас, лекостепенно повишаване на теглото, проблеми с паметта, намалена концентрация, нарушения в менструалния цикъл, забавен пулс, депресия, мускулни крампи и ставни болки, запек, подпухналост на лицето, ръцете и глезените .
Симптоми при хипертиреоидизъм са: тревожност, емоционална лабилност, сърцебиене, лесна умора и задух при физическо усилие, диария, нарушения на съня, редукция на теглото при повишен апетит, тремор на ръцете, топла, влажна кожа, менструални нарушения, мускулна слабост.
Симптоми при еутиреоидизъм: по-често протича безсимптомно.
Независимо от хормоналната секреция обичайно пациентите съобщават за стягане и дискомфорт в шийната област и различно по степен увеличение на щитовидната жлеза /гуша/.
Тиреоидитът на Хашимото е автоимунно органоспецифично заболяване, при което имунната система атакува собствената щитовидна жлеза, увреждайки по характерен начин нейната структура и функция. Протичането на хроничен възпалителен процес в жлезата уврежда нейните клетки със загуба на функционираща тиреоидна тъкан и развитие на траен хипотиреоидизъм в дългосрочен план.
Болестта може да протича както с повишена функция на жлезата, така и с нормална или понижена.
Тъй като поради автоимунния процес, в нея се настаняват много лимфоцити, с годините жлезистата тъкан се губи и това води до неактивна щитовидна жлеза (хипотиреоидизъм)
Тиреоидитът на Хашимото е едно от най-честите заболявания на щитовидната жлеза, чиито възрастов пик е между 30-50 годишна възраст. Съотношението между двата пола е 20:1 в полза на жените. Причини за повишаващата се честота на това автоимунно заболяване са подобрените диагностични възможности, високата честота на вирусните инфекции, психо-емоционалният стрес, повишеният прием на йод, радиацията, употребата на определени медикаменти и замърсяването на околната среда.
Необходимо е да се изследва функцията на щитовидната жлеза, за да се докаже заболяването. Лечението е заместително – прилагането на хормоните на щитовидната жлеза обикновено е ефективна терапия.
Основен рисков фактор е генетичната предразположеност. Различни външни фактори играят роля за отключване на автоимунния процес, като водещо значение имат вирусните инфекции. Рискът от развитие на автоимунен тиреоидит е повишен и при лица с друга автоимунна болест – например пернициозна анемия, витилиго, захарен диабет тип 1, хронична уртикария, целиакия и други. Лечението с медикаменти като интерферон и амиодарон също може да провокира изявата на тиреоидит на Хашимото.
Симптомите зависи от функционалния статус на жлезата. Заболяването може да протича с повишена секреция на хормони /хиперфункция/, намалена секреция на хормони /хипофункция/ или нормална секреция на хормони. Около 40% от болните имат различна степен на хипотиреодизъм, 5-10% имат хипертиреиоидизъм, а останалите са еутиреоидни, т.е. имат запазена функция на щитовидната жлеза. Тиреоидитът на Хашимото е най-честата причина за развитие на хипотиреоидизъм в България.
Може да не забележите признаци или симптоми на болестта на Хашимото в началото или да забележите леко уголемяване в предната част на шията (т. нар. гуша). Тиреоидитът на Хашимото обикновено прогресира бавно през годините и причинява хронично увреждане на щитовидната жлеза, което води до спад в нивата на щитовидните хормони в кръвта.
Симптоми при хипотиреоидизъм са: лесна умора, суха и бледа кожа, чувство на студ, косопад, дрезгав глас, лекостепенно повишаване на теглото, проблеми с паметта, намалена концентрация, нарушения в менструалния цикъл, забавен пулс, депресия, мускулни крампи и ставни болки, запек, подпухналост на лицето, ръцете и глезените .
Симптоми при хипертиреоидизъм са: тревожност, емоционална лабилност, сърцебиене, лесна умора и задух при физическо усилие, диария, нарушения на съня, редукция на теглото при повишен апетит, тремор на ръцете, топла, влажна кожа, менструални нарушения, мускулна слабост.
Симптоми при еутиреоидизъм: по-често протича безсимптомно.
Независимо от хормоналната секреция обичайно пациентите съобщават за стягане и дискомфорт в шийната област и различно по степен увеличение на щитовидната жлеза /гуша/.