Страбизъм се нарича видимото отклонение на едната очна ябълка, при което зрителните оси не се пресичат върху фиксирания обект, а сключват помежду си ъгъл, наречен „ъгъл на кривене”. Кривогледството засяга около 5% от населението. Диагностицирането му се осъществява чрез клиничен и ортоптичен преглед. Нелекуваният страбизъм води до функционална амблиопия в половината от случаите – ограничаване на зрителната острота без никакво видимо органично увреждане на окото. Ранното лечение на кривогледството позволява да се ограничи и избегне амблиопията.
Причините за възникване на съдружно кривогледство са:
Рефракциони нарушения – хиперметропия, миопия, анизометропия;
Нарушена координация на очедвигателните мускули;
Вродени нарушения в движението на очите;
Понякога възниква след стресови ситуации, тежки фебрилни състояния, които обаче са само отключващ фактор, а не директна причина.
Причините за възникване на паралитично кривогледство са:
Лезия на едно или повече мозъчни ядра на очедвигателните нерви;
Директно увреждане на самите очедвигателни нерви или мускулите, които те инервират;
Лезия на зрителен център в ЦНС или на надядрените пътища – супрануклеарен синдром;
Родова травма;
Възпалителни заболявания на мозъка – менингити, енцефалити;
Тумори в мозъка;
Мозъчна исхемия или хеморагия;
Атеросклероза.
Причината за възникване на амблиопията е нелекуваният или недобре лекуван страбизъм.
Какви са симптомите?
Съдружното кривогледство
Представлява не само тежък козметичен дефект, който повлиява сериозно върху психиката на засегнатите деца, но може да бъде и причина за трайно намаление на зрението на едното око. Липсата на бинокуларно зрение води до значително ограничение във възможностите за бъдеща професионално ориентиране и реализация. Основните симптоми са:
Липса на оплаквания от диплопия поради ранната възраст, в която се развива, неустойчивата фузия и бързото потискане на некачествения образ;
Не се наблюдава компенсаторно положение на главата;
Всяко око, изследвано поотделно, е способно да извършва в пълен обем възможните движения;
Ъгълът на кривене остава постоянен при сменяне на посоката на погледа.
В началото кривогледството може да се появява периодично и впоследствие да стане постоянно. Може също да се отклонява само едното око и детето да фиксира образа само с другото око – strabismus monolateralis, или да фиксира предметите ту с едното, ту с другото око – strabismus alterans. При монолатералния страбизъм, ако не се започне своевременно лечение, голяма част от децата развиват амблиопия.
Конвергентен страбизъм (езотропия) – по чест е от дивергентния и се дължи често на хиперметропия, която надвишава нормалните за детската възраст 1-2 Д. Това води до допълнително напрежение на акомодацията и нарушаване на равновесието между конвергенция и акомодация. Детето намира изход от това положение като започва фиксира с едното око и да отклонява другото в назална посока. При анизометропия по-силно хиперметропияното око се отклонява назално.
Дивергентен страбизъм (екзотропия) – по-често настъпва при миопия. При възрасти хора при продължително и високостепенно снижаване на зрението на едното око, се стига до неговото отклонение навън.
Паралитичено кривогледство
Поради факта, че по-често то се развива при възрастни хора, тук преобладават оплакванията от страна на пациента, които се потвърждават и от офталмологичното изследване.
Диплопия и дискомфорт поради наслагване на различните образи от двете очи;
Затруднена ориентация за положението на предметите в пространството – пациентът посяга неправилно към обектите, бърка стъпалата и др.;
Вегетативни смущения – виене на свят, гадене;
Ограничаване на подвижността на засегнатото око в областта на действие на парализирания мускул, изявяващо се в променлив ъгъл на кривене;
Компенсаторно положение на главата – за избягване на диплопията, болният заема принудително положение на главата, при което ъгълът на кривене е минимален или липсва. Вместо да мести погледа си, пациентът върти главата и тялото си.
Страбизъм се нарича видимото отклонение на едната очна ябълка, при което зрителните оси не се пресичат върху фиксирания обект, а сключват помежду си ъгъл, наречен „ъгъл на кривене”. Кривогледството засяга около 5% от населението. Диагностицирането му се осъществява чрез клиничен и ортоптичен преглед. Нелекуваният страбизъм води до функционална амблиопия в половината от случаите – ограничаване на зрителната острота без никакво видимо органично увреждане на окото. Ранното лечение на кривогледството позволява да се ограничи и избегне амблиопията.
Причините за възникване на съдружно кривогледство са:
Рефракциони нарушения – хиперметропия, миопия, анизометропия;
Нарушена координация на очедвигателните мускули;
Вродени нарушения в движението на очите;
Понякога възниква след стресови ситуации, тежки фебрилни състояния, които обаче са само отключващ фактор, а не директна причина.
Причините за възникване на паралитично кривогледство са:
Лезия на едно или повече мозъчни ядра на очедвигателните нерви;
Директно увреждане на самите очедвигателни нерви или мускулите, които те инервират;
Лезия на зрителен център в ЦНС или на надядрените пътища – супрануклеарен синдром;
Родова травма;
Възпалителни заболявания на мозъка – менингити, енцефалити;
Тумори в мозъка;
Мозъчна исхемия или хеморагия;
Атеросклероза.
Причината за възникване на амблиопията е нелекуваният или недобре лекуван страбизъм.
Какви са симптомите?
Съдружното кривогледство
Представлява не само тежък козметичен дефект, който повлиява сериозно върху психиката на засегнатите деца, но може да бъде и причина за трайно намаление на зрението на едното око. Липсата на бинокуларно зрение води до значително ограничение във възможностите за бъдеща професионално ориентиране и реализация. Основните симптоми са:
Липса на оплаквания от диплопия поради ранната възраст, в която се развива, неустойчивата фузия и бързото потискане на некачествения образ;
Не се наблюдава компенсаторно положение на главата;
Всяко око, изследвано поотделно, е способно да извършва в пълен обем възможните движения;
Ъгълът на кривене остава постоянен при сменяне на посоката на погледа.
В началото кривогледството може да се появява периодично и впоследствие да стане постоянно. Може също да се отклонява само едното око и детето да фиксира образа само с другото око – strabismus monolateralis, или да фиксира предметите ту с едното, ту с другото око – strabismus alterans. При монолатералния страбизъм, ако не се започне своевременно лечение, голяма част от децата развиват амблиопия.
Конвергентен страбизъм (езотропия) – по чест е от дивергентния и се дължи често на хиперметропия, която надвишава нормалните за детската възраст 1-2 Д. Това води до допълнително напрежение на акомодацията и нарушаване на равновесието между конвергенция и акомодация. Детето намира изход от това положение като започва фиксира с едното око и да отклонява другото в назална посока. При анизометропия по-силно хиперметропияното око се отклонява назално.
Дивергентен страбизъм (екзотропия) – по-често настъпва при миопия. При възрасти хора при продължително и високостепенно снижаване на зрението на едното око, се стига до неговото отклонение навън.
Паралитичено кривогледство
Поради факта, че по-често то се развива при възрастни хора, тук преобладават оплакванията от страна на пациента, които се потвърждават и от офталмологичното изследване.
Диплопия и дискомфорт поради наслагване на различните образи от двете очи;
Затруднена ориентация за положението на предметите в пространството – пациентът посяга неправилно към обектите, бърка стъпалата и др.;
Вегетативни смущения – виене на свят, гадене;
Ограничаване на подвижността на засегнатото око в областта на действие на парализирания мускул, изявяващо се в променлив ъгъл на кривене;
Компенсаторно положение на главата – за избягване на диплопията, болният заема принудително положение на главата, при което ъгълът на кривене е минимален или липсва. Вместо да мести погледа си, пациентът върти главата и тялото си.